Време е да си зададем два важни въпроса:  Децата ни имат ли преимуществото, да не се страхуват и да издържат на напрежението и конфликтите, които не се разминават на никого в обществото?! Уважават ли ценностите и разбиранията, значими за другите, техните преживявания, цели, чувства и желания?!                                                                                     

Да. Ако човек е голям колкото мечтите си, то човек е толерантен, колкото е голямо сърцето му. Нашите деца доказаха, че имат големи сърца и уважават правото на другите да са различни, без да е искат да ги променят и да е нужно да са съгласни с тях. Те са чувствителни и отворени да разбират света с неговото многообразие.                                   

От този ден нататък всички отворихме очите си за един друг свят, невидим за нас- труден, различен, но истински. 

Днес, 11.03.2014 година, се проведе официално награждаване на участниците в организирания от МКБППМН при Община Камено конкурс „Откъде започва толерантността?“.  В него се включиха общо 22 деца от СОУ „ Христо Ботев“- гр. Камено, ОУ „Христо Ботев“- с. Трояново и ОУ „ Иван Вазов“- с. Русокастро. Кметът на Община Камено инж. Стефан Бонев връчи награди на номинираните:

I- во място: Даниела Петева Неделчева- ученичка в 6-ти клас на  ОУ „Христо Ботев“- с. Трояново / за есе/

II-ро място: Надежда Илкова Димитрова- ученичка в 6-ти клас  на СОУ „ Христо Ботев“- гр. Камено / за есе/

III- то място: Костадин Радев Костов- ученик в 6-ти клас   на ОУ „Христо Ботев“- с. Трояново  / за есе/

Поощрителни награди получиха Фатме Назим Мехмед, ученичка в 7- ми клас на ОУ „ Иван Вазов“- с. Русокастро за есе и участвалите с рисунки Гьокан Хюсеин Хасан   / 8- ми клас/  и Виктория Димитрова Димитрова 4-ти клас/, ученици в същото училище.

Може би, не са нужни повече думи. Отделете само 5 минути от скъпоценното си време  и прочетете есето на Даниела Петева Неделчева!

„ Аз съм ученичка в 6- ти клас. При нас дойде да учи нов ученик. Дете от ония особен род деца. Казано накратко- дете със СОП. Наблюдавам М.. Виждам, че повечето деца от класа гледат през него, но не го виждат. На улицата или в магазина гледам как хората съжалително поклащат глави и казват: „ Е-е-е-х, горкото, колко хубаво, пък гледай каква орисия!“. Мисля, че М. си е сложил шапка- невидимка, за да не бъде обезпокояван и ни наблюдава с големите си очи. Изумяван от грубостта ни. Сякаш в повечето случаи през дена М. е в тунел, там му е страшно. Ами…подигравките?!   Понякога уж на игра въртят М. в кръг, за да объркат….Уж ни учат, че всички деца са добри, ако си добър с тях....  Един ден в Часа на класа, когато госпожата ни попита имаме ли проблеми в класа и искаме ли да поговорим, аз споделих: Попитах тези, които не пеят добре, тези, които не рисуват добре, тези, които не тичат бързо…това прави ли ги смешни?! Казах, че да четеш трудно или виждаш буквите огледално не е нещо, за което трябва да бъдеш сочен с пръст и наричан умствено изостанал. Всички се замислиха. Проведохме откровен разговор. Всички проумяха, , че М. е специално дете, защото често не гледа хората в очите, разконцентрира се бързо, но вижда всяко паднало листенца, всяка тревичка. Специален е, защото отстрани изглежда, че сякаш не чува говорещия, но чува всяко трепване на есенните клони, долавя шумоленето на падащите снежинки и чува неизречените думи между хората. От този ден нататък ние отворихме очите си за един друг свят, невидим за нас. Труден, различен, но истински.“ / Д. Петева/

Толерантността означава търпимост към друг начин на живот, поведение, обичаи, чувства, мнения, идеи, вероизповедания. Тя изразява способността да се съхрани общуването с хората, различни от нас. Не означава позволяването във всичко и безразличие към ценностите на обществото.